Тъмна, страшна и самотна (знам, ще му дойде края)

Тъмна, страшна и самотна,
Гладна пропаст ни дели,
Светъл спомен като миг застива,
И във въздуха виси.

Но знам, ще му дойде края,
Заедно ако сме, не ми е нужен рая.
С поглед вперен в безкрая,
Любовта като любовно биле ме омая.

Искам да зарежа всичко,
И работа и чичко паричко.
При теб да се гушна.
И да забравя тъгата непослушна.

Но като тиха нота от китара,
Любовта ни като че изгаря,
Като че още миг и ще затихне,
Като че още миг и ще изчезне.

Но знам, ще му дойде края,
Заедно ако сме, не ми е нужен рая.
С поглед вперен в безкрая,
Любовта като любовно биле ме омая.

Ето, вижда му се края,
Заедно ще сме, не ни е нужен рая.
С поглед вперен в безкрая.
Любовта като любовно биле ни омая.

Вече знам, дойде му края,
Заедно сме вече, не ни е нужен рая.
С поглед вперен в безкрая,
Любовта като любовно биле ни омая.