Призрачна мелодия се носи над нощта

Призрачна мелодия се носи над нощта,
Празен град, построен на ръба на света.

Снажен войн през него бавно крачи,
Тъжно гледа как света в агония се влачи.

Какво се случи в този град прекрасен?
Как се стигна до този тих полъх ужасен?

Какво накара всички тези хора,
Да пожелаят да ги застигне мора?

Герои толкоз достолепни,
Да спуснат доспехи великолепни,

И да се оставят на смъртта,
Безмълвни само да гледат от върха.

Какво е туй, което волята им сломи?
Като бряг самотен, сломен от бурни вълни.

Горди и величествени души,
Стоят и гледат как светът се руши.

Но нищичко не трепна в техните сърца,
Само снежинка една се отрони от върха.

И се спусна в ледена одежда,
Да извести сякаш края на една надежда.

Какво обикновения човек да направи,
Щом дори всемогъщия отказва да се изправи.

От своя трон величествен и висок,
А наместо туй по собствена воля потъва в сън дълбок.

Съкрушен от страдание затваря очи,
И с тъга и болка се спасява от сълзи.