„Може ли на рамо ти да кацна”, тя ме попита.
„На сърце ми ти отдавна кацна”, аз ще отвърна,
„Без твойта песен прекрасна,
Към мрак и самота ще се обърна.”
„С любов и сила ти ме озари,
В теб са всички мои мечти.
Искам с теб света да споделя,
И да няма между нас мъка и лъжа.”
С усмивка на очи,
птичката бавно продължи:
„Нося аз послание,
От едно нежно създание,
Което тебе обича и копнее,
Скоро до тебе да се смее”
„С любов и сила ти я озари,
В теб са всички нейни мечти.
Спи нейното сърце леко,
Знае, че скоро няма да си далеко."
Какво му е нужно на сърцето,
Да открие онуй което,
Лети високо в небето,
И се усмихва на морето.
И с любов и сила озарява,
Разстоянието като сянка се стопява.
Това са всички негови мечти,
Които карат сърцето да заспи.
Спи леко сърце,
Скоро няма да съм далеко въобще.

No comments:
Post a Comment