Ледена кръв в ледено тяло

Ледена кръв в ледено тяло,
Сивобял скреж върху снежнобяло покривало.
Една душа непознала любовта,
едно тяло, залиняло в песента.

Едно сърце, сякаш скрито в черногледно мазе.
Живееше си то без да му е зле,
И не виждаше това, което други виждаха добре.

Свят самотен неспирно го кълне:
„Работи, прави пари, живей добре”,
„Работи и ще видиш и това море",
„И под това небе създай дете".

Странно му беше на него,
Как човекът толкова заслепен от своето его,
Се разпореждаше наляво и надясно,
Без да вижда, че в света от него е малко тясно.

Но случи се нещо изведнъж,
Сред парещи слънчеви лъчи и дъжд,
Искра дълбоко скрита,
В сенки и забрава обвита,
Проправи си път към повърхнината,
И в огън светлини разсякоха тъмнината.

Като след гръмовен тътен в небесата,
Разпиляха се малки огнени сълзи по земята,
Блещукат те игриво,
И събуждат сърцето сиво.

Мъничка надежда свети в мрака,
Води тя човека отвъд на света шубрака.
Синева се белее в далечината,
Има сякаш и друг живот, отвъд храсталака.

С надежда в сърцето изтича човека бързо,
Отвратен се обърна и извика с пълно гърло:

„Не искам да съм парче от пъзел в света ви,
„Не искам да виждам това, което виждат твоите очи.
„Искам да живея там, където ми е сърцето”

А сърцето ми е там, където си ти,
Където в твоите очи и в твоите сълзи,
Виждам истината, любовта и песента,
Няма мъгла, тъмнина и е златна есента.