Вятър води есента (хей, момиче, спри се ти)

Вятър води есента,
Шепот пее песента,
Вихър гони мисълта,
Но сърцето чува любовта.

Песен шепне есента,
Сърцето гони мисълта,
Вятър вихри любовта,
И с чувство пее радостта.

Хей, момиче, спри се ти,
Едно момче дири твоите очи.
Иска то да чуе твоите мечти,
Иска то да скрие твоите сълзи.

Знаеш ли,
Сърцето му не е от камък.
Поспри се ти,
И виж съществото му от пламък.

Копнее то за тебе,
Мечтае любовта и тебе да обземе.
Страст пламтяща отвътре го раздира,
Теб търси, но не те намира.

Стой, почакай,
С него ти не се закачай.
От тези недостъпни твой игри,
Сърцето му от плам гори.

Далеч пред него гордо ти вървиш,
Сякаш високо във небето ти летиш.
Той се чувства като вълк на земята,
Тебе вижда като луна във небесата.

В мислите си с теб лети високо,
А щом отвори очи, потъва надълбоко.
В бурното море на реалността,
Където недостъпна е любовта.

Сълза капва тихо на снега,
Тъга покрива заранта,
Но снега топи се във вода.
Късно или рано изгрява пролетта.

Хей, момиче, спри се ти,
Едно момче дири твоите очи.
Иска то да чуе твоите мечти,
Иска то да скрие твоите сълзи.

Надава отчаян вик мощен,
Хей, момиче, чуваш ли го още.
Сподели с него плажа нощен,
Докато вълните са топли още.