И денем и нощем

Шляпам си по плажа,
И се чудя къде с алкохол да се размажа.
Самотен тих курорт,
Влизам и излизам, даже без паспорт.

Много тъпо ми стана,
Когато с ярост ме заряза,
Избяга нещо с теб от мен,
Както бяга хладът от гърба ми зачервен.

Гледам хубавото време,
Мисля си за мене си до тебе,
Как съдбата взе от мене тебе,
За друго вече малко ми дреме.

Хубаво ни беше, но бързо приключи,
Сякаш от раз сърцето ти за мене се заключи.
И човек като мене моли за едничък дар,
Бързо-бързо да намери добър ключар.

И денем и нощем,
Сънувам те още.
Да те прегърна и целуна,
И да заспи в скута ти моята тъпа кратуна.

И така, вървя си по брега,
Слънцето пари ми гърба,
Пред очите ми се мрежелее гъста мъгла,
Но все тая, пак си изгорях на тъмни очила.

Питам се какво ли сега правиш,
Дали и ти кат мен в чаша мъката давиш.
А така ли е, никой не знае,
Който се чуди, само той се мае.